СНЯГ

Снегът е бялата одежда на природата. Той обгръща всичко с еднаква ласка, без да се интересува дали това, което завива е добро или лошо, красиво или грозно.

Всичко потъва в снега през зимата, дори звуците. Когато си сред снежните поля не чуваш нищо друго освен вятъра и мислите си. Всеки вик, всяка страст, всяка лоша дума потъва в снега. Всяка картина от реалността бързо бива претопена от ширналата се искряща белота и сякаш оставаш сам в море от светлина. Въздухът – студен и свеж, прониква в гърдите и скоро усещаш, че дишайки все по-дълбоко, самият ти се превръщаш в дихание. Както всичко останало ароматите на природата спят зимния си сън дълбоко под бялото одеало. Странно, но и работата сякаш няма никакво желание да излиза на студа и те е освободила от своята съмнителна забързаност.

И така чрез най-великото си творение – Природата, Бог ти дава един момент-вечност, в който да останеш сам със себе си. Момент, в който ти си просто зрител на собствения си отминал живот. Зрител, защото не можеш да промениш това, което вече се е случило. Можеш само да наблюдаваш и мислиш. Студът помага на мисълта ти да остане хладна, да не се поддава на горещите страсти, и ти мислиш и се питаш и мислиш и отново се питаш…

И докато мисълта ти препуска, заета да лекува душевни рани, сетивата, освободени за миг от изискването й за реалност, се впускат в игра с фантазията и ти попадаш в един нов свят. В този свят побелелите ели се превръщат в загърнати с плащовете си магьосници, трънливият храст в рошаво морско свинче, пряспата със стърчащия от нея клон, не е вече пряспа с клон, а определено възтесничкото иглу на някой северен елен и за капак на всичко меките бели овали около теб някак натрапчиво ти напомнят на облаци. И така потънал до колене в облаците със замечтана усмивка оставяш проблемите далеч под теб, все по-малки и по-жалки… snow-angel

След като завърши този виртуален спектакъл, сам решаваш дали ще промениш нещо занапред. Едно е сигурно това което е било обект на мислите ти в този миг, никога няма да бъде същото. Защото всички неясноти, въпроси и разочарования са потънали дълбоко в преспите, а в теб е останал само споменът. Чист, искрящ, бял на мънички кристали, податлив на разтапяне или просто – сняг.

Ем

 

 

Posted on 01/02/2014 in Размисли

Responses (2)

  1. Joan Rozelle
    23/09/2014 at 02:47 · Отговор

    A round of applause for your article post. Much obliged.

Leave a reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Back to Top