КУЛАТА

Old_Tower_Cringles_Silsden_-_geograph.org.uk_-_603167

Кулите винаги са сред първите неща, които привличат погледа на човек, попаднал на ново място. Като каменни баскетболисти, те стърчат с няколко глави над околните и няма как да останат незабелязани.

Много често старите кули имат шапки – кубета, конусовидни, пирамидални покривчета, с които старите майстори са искали да ги предпазят. Та нали кулата не може да се скрие на сянка, на завет или на сухо. През целия си живот, те ежедневно са подлагани на метеорологични атаки и всъщност това е цената, която плащат за дързостта си да бъдат различни и за стремежа си да достигнат небето.

Съвременните небостъргачи стърчат гологлави. Те нямат “шапки”, но всичкото стъкло по тях ги прави да изглеждат, като намазани със слънцезащитен крем и може би това е тяхната стратегия за оцеляване.

От древни времена, човекът копнее да се издигне във висините, във физически и духовен аспект. Ето защо той изкачва планински върхове, превзема самотни скални зъбери достъпни само за птиците, строи високи сгради. Кулите са най-яркия символ на този стремеж. Те дават възможност да се изкачиш над ежедневното съществуване и да се доближиш до животворната светлина и мълчаливата мъдрост на вселената. На върха на кулата човек може да усети полета, здраво стъпил на земята. На върха душата ти се рее свободно и се отърсва от натрупаната шлака. Да си на върха е опияняващо! А това невинаги е безопасно. Защото колкото и добре да се чувства във висините, човекът принадлежи на земята.

За разлика от другите животни ние се движим изправени. Човекът сам по себе си е кула! Мислите ни се раждат в небето, но краката ни стъпват по земята. Ние имаме дух, който ни извисява, но той е затворен в материалната черупка на нашето тяло. И това е нормално. Въпреки че на пръв поглед изглежда ограничаваща, материалната част на нашата същност има много важни функции. Тя доставя на духа ни усещания, емоции и чувства, които му помагат да се развива и помъдрява. Материята е и спирачната система на човешкото същество, духът е двигателят. Без който и да е от двата компонента не може да се осъществи пътуването, наречено живот.

Да прекараш известно време в кула е вдъхновяващо. Да прекараш живота си в кула – деструктивно, независимо дали човек е бил затворен против волята си в кула или сам е избрал да живее там. Усамотението е плодотворно до определено време, след това човек започва да губи връзка с реалността около себе си. От високо е по-лесно да се съди. Бидейки във физически аспект по-високо от другите, много често самотника в кулата започва да се мисли за нещо повече от тях. И понеже кулите могат да бъдат както реални, така и продукт на собствената ни мисъл, много често във всекидневието си се сблъскваме с такива хора – политици, бизнесмени, “звезди” – въобще”авторитети” от всякакъв калибър и област.

Понякога си мисля, че човечеството като цяло се е затворило в собствената си кула и гледа отвисоко на другите божии творения. По никакъв друг начин не мога да си обясня надменното ни отношение към природата. Безсърдечното ни поведение спрямо другите живи същества, опустошаването на естествените ресурси и желанието ни да управляваме сложните процеси в природата произхождат от загубата на живата ни връзка с нея. Или по-скоро на слепотата ни за тази връзка, защото истината е една – унищожавайки природата, ние унищожаваме и собствената си цивилизация и обратното грижим ли се за нея – грижим се и за себе си.

Ем

Posted on 27/01/2014 in Размисли

Responses (2)

  1. Alphonse Diamantopoulo
    22/09/2014 at 04:11 · Отговор

    “Thanks for sharing, this is a fantastic blog article.Much thanks again. Fantastic.”

    • Emil Yordanov
      15/03/2017 at 10:10 · Отговор

      Sorry for the delaying of three years 🙂 I just saw your response. Thank you for the kind words! Be happy and inspired!
      Em

Leave a reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Back to Top