По пътя за Трявна от Габрово има една отбивка с надпис „село Драганчетата – 0,5“. Пътят става къдрав и балкански, а цифрата 0,5 звучи в главата ти като измерване на разстоянието между теб и първата звезда. На една висока точка от завоя се издига гордо дървена къща. Посрещат ни Емо, кучето Нора и Момчил – най-малкият от синовете. Изрисуван е с някакви бои по лицето и прилича на герой от фантастична епопея за космоса. Малка театрална компания не е никак малка. Имам дързостта в разгара на лятото да пътувам специално отвъд прохода Шипка, за да взема интервю от Емо, докато Деси е на среща на класа в Стара Загора, а Жоро и Силвия представят компанията в района на Казанлък. Имената са малки, а хоризонта пред къщата светъл…
Катерина Георгиева
Така започва интервюто, което Емо даде на Катерина Георгиева за „Серия портрети“ на списание „КуклАрт“. Споделяме го с вас и топло благодарим на Катерина за красивия текст, който сътвори.
Линк към интервюто.